В България много често се поставят въпроси, свързани с легитимността на собствеността и правните документи. Може ли имот да фигурира в кадастъра, когато е незаконен? Възможно ли е да притежаваме нотариален акт за имот, който не съществува реално? Или пък данъчната оценка да се отнася за имот, който е извън закона? Оказва се, че отговорът на тези въпроси е положителен и проблемът е не само драстичен, но и многопластов.

Несъответствията между институциите, регистриращи имоти, създават хаос в правната система. Липсата на адекватна интеграция между различните регистри, неефективният обмен на информация и корупционните практики усложняват ситуацията допълнително.

Включени в проблема са всички институции, от Агенцията по вписванията до местните данъчни служби. Липсата на споделени данни между кадастъра, имотния регистър, актовете на ДНСК, и строителния надзор затруднява проследяемостта на строителните проекти и води до рискове за инвестициите.

През 2022 година бяха направени опити за сливане на Агенцията по вписванията, Общата дирекция по геодезия, картография и кадастър, и ГД ГРАО. Предложението, обаче, бе отхвърлено от политическите партии в управлението. Ако реформата се бе осъществила, обменът на данни между важните регистри в страната би бил много по-оптимизиран, като по този начин щяхме да елиминираме странните размирици и неясноти, свързани с кадастъра.

През текущата 2023 година подадохме нови изменения на Закона за устройство на територията, които предвиждат дигитализация на всички процеси, свързани с инвестиционното проектиране и устройственото планиране. Въпреки нашите усилия, липсата на парламентарно мнозинство и мнението, че „не е сега моментът“, забавя реализацията на необходимите реформи. Няма значителен напредък и ситуацията остава без изменения почти три години по-късно.

Оптимизирането на тези процеси би осигурило не само пълна проследимост на всички операции, но и автоматично идентифициране на незаконно строителство. Подобна реализация би намалила рисковете за гражданите и инвеститорите, като същевременно щеше да внесе ред в правната система.

Въпросът, който остава отворен, е дали забавянето на реформите е резултат на институционален инерция или подбудено желание за експлоатация на дупките в настоящата система. Безспорно е, че необходимо е бързо действие за разрешаването на тези проблеми, тъй като те застрашават не само индивидуалните права на собствениците, но и цялостната икономическа стабилност на страната.