Цени на мляко, сирене и кашкавал нарастват заради нови регулации

Цените на млякото, сиренето и кашкавала в България ще се повишат в следствие на нова заповед от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), която въвежда стриктен контрол върху вноса на мляко с цистерни от държави-членки на Европейския съюз. Това алармираха от Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ).

Проблемът произтича от факта, че срокът на годност на млякото по време на транспорт е ограничен до 72 часа, а камионите често прекарават 5-6 дни на границата в очакване на резултатите от контролни проби. Този забавен процес води до разваляне на продукта, а ценовите последици ще се усетят много бързо на българския пазар.

Според превозвачите, цистерните, използвани за внос на мляко, са идентични с тези в останалите страни от ЕС. Те разполагат с термоизолирани механизми за съхранение, но не са хладилни, което е основен проблем за качеството на млякото.

„Въведеният контрол ще доведе до трайно поскъпване на продуктите“, заяви Поли Пеева, представител на млекопреработвателната индустрия. Според нея, дефицитът на пазара ще бъде осезаем, като поскъпването на прясното и киселото мляко ще настъпи още утре. Проблемът с доставките ще се отрази предимно на тези продукти, тъй като те имат най-кратък срок на годност.

По данни на Пеева, над 50 цистерни с по 25 хиляди литра мляко всяка са блокирани на границите от 10 юни. Заповедта на БАБХ, която задължава проверките на всички цистерни, оставя тези доставки безнадеждно забавени, а хладилните механизми не са на разположение, което вероятно ще доведе до унищожаването на товара.

Вносът на мляко с цистерни вече е преустановен, тъй като очевидно е невъзможно да се реже мляко, което е на границата от 5 дни. Това създава неблагоприятно положение за българските млекопреработватели, тъй като доставчиците, особено от Унгария, отказват да продължат с договорите. В допълнение, много работници в сектора са останали без работа, тъй като производството е замразено.

„Цената на щетите ще трябва да бъде покрита от данъкоплатците посредством съдебни искове“, подчерта Пеева.

Относно изявленията на министъра на земеделието Пламен Абровски, който съобщи, че заповедта може да бъде отменена от 19 юни, Пеева коментира, че досега няма официално потвърждение за отмяна, а само спекулативни изказвания.

Заповедта на БАБХ включва задължение за вземане на проби от всеки внос на мляко, а цистерните ще бъдат задържани на граничния пункт до излизането на резултатите от тестовете. При установяване на несъответствие, суровината трябва да бъде върната на страната производител, съобщават от БАБХ.

Според БАМ, производството на сурово мляко в България не е достатъчно, за да задоволи нуждите на индустрията, което изисква внос, за да се поддържат нормални условия на работа и да се осигури продукция както за вътрешния пазар, така и за чуждестранните клиенти.

Използването на мляко от други държави членки не е изключение, а е установена практика в целия Европейски съюз. Българските предприятия не само че произвеждат за вътрешния пазар, но и изнасят продукция в почти 50 държави. Основни пазари включват САЩ, Израел и редица скандинавски и западноевропейски държави.

Фактът, че български млечни изделия присъстват на тези пазари, е показател за качеството и безопасността на произвежданите продукти, заявяват от БАМ. Производителите са длъжни да осигурят, че суровото мляко отговаря на всички приложими международни и европейски стандарти.

Заповедта на БАБХ, стремяща се да защити здравето на гражданите, подлежи на критика относно стриктността си. От БАМ отбелязват, че липсва оценка на риска, а не са предоставени обоснования относно необходимостта от контрол на всяка пратка, което би могло да наруши принципа за свободно движение на стоки в ЕС.

Тези мерки заплашват баланса на млекопреработвателния сектор и изискват спешен анализ и преосмисляне на подхода за контрол, за да се гарантира, че индустрията остава жизнеспособна и конкурентоспособна на международния пазар.