Неравенства в държавната администрация: Как се определят заплатите?
Образът на „държавния служител“ за българите е събирателен – от намусения чиновник до партийно назначение, известен като „калинка“, или до привилегирован чиновник. Под този стереотип обаче се крие много по-сложна реалност, която заслужава внимание.
Съгласно данни от Националния статистически институт (НСИ), в администрацията на изпълнителната власт в България работят 98,6 хиляди души. Те обхващат министерства, агенции и териториални структури, което свидетелства за значимостта на тяхната роля в функционирането на държавната машина.
Въпреки общия термин „държавен служител“, зад него се крият различни професии и изисквания, които водят до сериозни разлики в заплащането. Ситуацията наподобява работа на различни скорости, при което определени позиции получават значително по-високи възнаграждения от други.
Трудностите със заплатите: Поразителни разлики
Според документи, разпространени от Дойче Веле, заплатите в част от 18-те министерства показват значителни диспропорции. Разликата в заплатите между различни министерства при директорите може да надвишава 1000 евро. Например, младши експерт в Министерството на отбраната получава почти 1570 евро, докато старши експерт в Министерството на електронното управление получава 1590 евро.
Ситуацията става още по-сложна, когато се вземат предвид ръководните позиции и заплатите, които те получават. На ниво младши експерт разликите варират от 100 до 500 евро. При най-високите експертни позиции обаче те надхвърлят 1000-1100 евро, което е почти два пъти повече от минималната работна заплата.
Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) е сред лидерите по възнаграждения, което е парадоксално, предвид факта, че над 80% от икономиката се създава от частния сектор. На дъното по възнаграждения е Министерството на външните работи (МВнР), което обикновено бива наричано лицето на България в света. Професионалните дипломати преминават през строги изисквания, но заплатите им не оказват външно впечатление.
Неправдоподобни цифри: Разглеждане на позициите
За директор в МИИ възнаграждението е 3249 евро, докато в МВнР то е 2170 евро. За началник отдел в Министерството на отбраната се предвижда основно заплащане от 2909 евро, в противовес на 1776 евро, получавани от началниците в МВнР. В Министерството на здравеопазването за подобна длъжност сумата е 2265 евро.
С добавките и бонусите картината става още по-сложна. Допълнителното материално стимулиране, което се изплаща на всеки три месеца, зависи от бюджета и вътрешните правила на съответното ведомство. Именно затова сравненията между заплатите стават трудни, а държавата не демонстрира единна политика в оценяване на труда на служителите си.
Проблемът с пенсиите и задържането на служители
Неравенствата в държавната администрация не свършват само с различията в заплатите. В Министерството на вътрешните работи (МВР) хиляди служители получават едновременно заплата и пенсия, докато част от административната работа затруднява привличането на нови, млади кадри. Размерът на пенсията в „Сигурност“ достига 941,38 евро – с над 80% повече от средната за страната.
През ноември миналата година в МВР работят 6658 пенсионери, а през април 2026 г. в Министерството на отбраната ще бъдат 3495 служители над пенсионна възраст. Аргументите, които се използват, заедно със специфичните добавки, не дават адекватно обяснение за продължаващото заплащане на хора с двойни доходи.
Чакането за решение по осигуровките на държавните служители
Въпросът с осигуровките на държавните служители остава нерешен. По време на последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество не бе постигнато съгласие относно предлаганата реформа, която би наложила плащане на лични осигурителни вноски. Правителството и синдикатите отхвърлиха предложението, а работодателските организации го подкрепиха.
Каква администрация е нужна?
България не се нуждае нито от евтина, нито от привилегирована администрация. Въпросът не е само дали администрацията е скъпа, а дали гражданите получават служба, достойна за цената, която плащат. Настоящото състояние на администрацията показва, че е време за промяна в начина, по който функционира и как се оценява трудът на служителите в държавата.

