България изрази резерви относно новия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия, особено в контекста на включването на руския патриарх Кирил. Според външния министър Велислава Петрова, предложените мерки не само, че няма да доведат до икономически ефект, но могат да провокират и контрапродуктивни последици, укрепвайки антиевропейски настроения.

По време на заседание на Народното събрание, Петрова потвърди информация от медията „Политико“, подчертавайки, че България е против 21-ия пакет санкции, представен от Европейската комисия на 9 юни. Тя заяви, че основната причина за нежеланието на страната ни да подкрепи тези санкции е именно свързаната с руския патриарх позиция, която определя мерките като символни и непрактични.

В предложените санкции се включват ограничения в сфери като енергетиката, финансовите услуги и криптовалутите. За първи път е направено предложение за забрана за влизане в ЕС на руски военни, участващи в агресията срещу Украйна.

Според „Политико“, позицията на България е резултат от нежеланието да се подсилва противоречивият образ на Русия и нейните духовни водачи. Руският патриарх Кирил е многократно изразявал подкрепа за военните действия на Русия, което поставя страната ни в трудна ситуация по отношение на санкции.

Исторически, Европейският съюз е опитал да наложи санкции на Кирил, но предложението е било блокирано от Унгария, която изрази опасения относно ограничаването на духовни лидери.

„Санкциите целят да окажат икономически натиск, за да принудят Русия да седне на масата за преговори“, обясни Петрова. Тя добави, че когато мерките имат предимно символичен характер и не водят до реални икономически последствия, България ще се противопоставя на тях.

Относно енергийния сектор, Петрова акцентира, че бъдещите санкции могат да окажат влияние върху „Лукойл“ и производствените му дейности в България. „Нашият приоритет е да поддържаме енергийната стабилност на страната, особено в контекста на текущата ситуация,“ уточни тя.

В допълнение, външният министър коментира и инцидента с унищожените дипломатически автомобили на България в Северна Македония. „Този акт на насилие е неприемлив и показва, че толерирането на омраза върху общественото ниво води до насилие и агресия,“ заяви Петрова, подчертавайки, че България е осъдила деянието и е подала сигнал до Съвета на ЕС.

Дипломатическите усилия за установяване на диалог със Северна Македония продължават, като се изисква разследване на инцидента и вземане на мерки за предотвратяване на бъдещи подобни случаи.

„Ситуацията с историческата комисия между България и Северна Македония остава напрегната. Последните предложения за изменения към документи, засягащи работата на комисията, предизвикаха тревога, тъй като те целят да противоречат на изискванията за сближаване и интеграция,“ добави Петрова.

В заключение, ясно е, че България ще продължи да отстоява позицията си относно санкциите и сътрудничеството с Европейския съюз, като основна цел остава установяването на стабилни и конструктивни отношения с нашите съседи и партньори.