Важни новини за правосъдието в България: до 17 октомври 2023 г. трябва да бъде сформиран нов, законен състав на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това решение бе обявено по време на втория ден от дебата по изменението на съдебния закон, провел се в Народното събрание, където промените бяха приети почти единодушно на второ четене. Няма регистрирани гласове „против“ или „въздържали се“ по повечето текстове, което показва широка подкрепа за необходимите реформи.

Съгласно новите разпореждания, изборът на професионалната квота във ВСС ще се осъществява по окръжни райони. Тази инициатива бе одобрена от магистратската общност, която вижда в нея възможност за по-широко участие на магистратите в процеса на гласуване. „Избрахме окръжните райони, за да може повече магистрати да дадат своите гласове,“ обясни депутатът Димитър Петров от Партията на Българските социалисти (ПБ).

Председателят на правната комисия, Янка Тянкова от ПБ, сподели, че в началото е смятала, че гласуването по апелативни райони би било най-безпристрастният вариант. Въпреки това, след консултации с професионалната общност, тя променила позицията си. Според нея активното гласуване ще доведе до по-справедливи избори. Партията на Продължаваме промяната (ПП) и Демократична България (ДБ) предложиха основно идеята за гласуване по апелативни райони.

Сред другите важни изменения е и новият режим на гласуване за длъжности като и.ф. председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), а също и за и.ф. главен прокурор. В бъдеще тези назначения ще се осъществяват от Пленума на ВСС, а не от самите колегии, като условието за избор остава 13 гласа. Надежда Йорданова от ДБ постави акцент върху факта, че така временните ръководители на двете върховни съдилища могат да бъдат избрани без гласовете на съдии, избрани пряко от техните колеги.

Въпреки приетите промени, остава въпросът за легитимността на избора на професионалната квота, изразен в критиките, че към момента не съществува надеждна електронна система за провеждане на гласуването.

Петър Петров от „Възраждане“ подчерта, че крайният срок – 17 октомври, е нова иновация, която би могла да бъде съоротвана, и добави, че парламентът не разполага с конкретен краен срок за своите действия. Необходимо е 160 гласа за избора на членове на ВСС и Инспектората.

По време на дебатите Стою Стоев от ПП обърна внимание на статута на следствието. Той изрази своите опасения относно новите текстове, приети без особени обсъждания в парламентарната комисия, които променят статута на следствието и предават повече правомощия на главния прокурор. Също така, установи се, че директорът на Националната следствена служба вече няма да е заместник-главен прокурор, което е значителна промяна в организационната структура.

Тези новини предизвикаха широки дискусии сред юристите и обществото. Реформите в съдебната система са от изключителна важност за България, особено в контекста на продължаващите усилия за подобряване на правосъдната система в страната. Следващите седмици ще бъдат критични за напредъка на тези промени.