Заплатите на ръководители в България ще равняват на депутатските
В бюджета за 2026 г. Министерството на финансите предлага радикални промени, касаещи заплатите на ръководителите на различни държавни агенции и комисии. Според предложените изменения, възнагражденията на някои управители ще бъдат увеличени, докато на други ще бъдат намалени, целейки установяване на баланс и справедливост в заплащането в публичния сектор.
Настоящите правила за определяне на заплатите на шефовете на държавни агенции вариират, което предизвиква неравенства в заплащането. Например, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) получава 93% от три средни месечни заплати в енергийния сектор, който е около 2041 евро. При тези условия, заплатата за председателя на КЕВР би следвало да бъде около 5694 евро, а на членовете 5204 евро. Въпреки това, за 2026 г. е решено увеличението на заплатите в държавната администрация да бъде ограничено до 5% спрямо 2025 г.
С новите предложения заплатата на председателя на КЕВР ще бъде равna на тази на председателя на Народното събрание, която в момента е 6565 евро. Останалите членове на КЕВР ще получават заплати, равни на тези на зам.-председателите на Народното събрание, които са 6142 евро. По същия начин, председателят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ще получава 6565 евро.
Същата схема на заплащане ще бъде приложена и в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В момента председателят получава 95% от три средни заплати, което би означавало около 4024 евро. Предвижда се увеличението на заплатите в АЯР, следвайки новото законодателство, да доведе до заплата от 6565 евро за председателя и 6142 евро за зам.-председателите.
Напротив, в Комисията за финансов надзор (КФН) заплатите на ръководството вероятно ще бъдат намалени. КФН се финансира от такси, а новите правила предвиждат, че заплатите не могат да бъдат по-ниски от средното възнаграждение на членовете на управителните органи в съответните сектори. Тук ще се приложи същото правило, като председателят на КФН ще получава равнo на председателя на парламента, което би могло да доведе до намаляване на заплатите.
Предвижда се също така, че заплатите за най-ниските длъжности в съдебната система ще бъдат свързани с депутатските възнаграждения. Това означава, че заплатата за най-ниските длъжности ще бъде 60% от основното месечно възнаграждение на народен представител. Съществува опасност тази промяна да доведе до намаление на заплатите с 10% в сравнение с предишната година.
Генерално, проектът на бюджета за 2026 г. предвижда замразяване на заплатите на военните и полицаите на текущите им нива. От друга страна, разходите за заплати в администрацията ще бъдат намалени с 10% от 1 септември 2026 г. за последните четири месеца. Тези промените целят оптимизация на разходите, но предизвикват и притеснения относно устойчивостта на професионалистите в публичния сектор.
Тези промени в законодателството с ясен акцент върху равенството и оптимизацията на разходите в публичния сектор предизвикват широки дискусии в обществото и сред политическите партии в България.


