Тресещата реч на Радой Ралин, изнесена през началото на 90-те години на церемония по връчване на наградите на Националната „Ку-Ку Академия“, продължава да резонира в ума на мнозина и днес. Записът от неговото слово набира популярност в социалните мрежи поради настоящата невъзможна ситуация на българските пенсионери, борещи се за оцеляване. Словата на Радой са пропити с патриотизъм и дълбока емоция, пронизващи сърцето с чувството за социална несправедливост. Въпреки, че той почина през 2004 г., неговото творчество, изразяващо идеалите на свободата, и неговият непримирим дух, сякаш отразява съвременната българска действителност.

През 1993 г., по време на зрелищна церемония, организаторите на „Ку-Ку Академията“ решават да почетат Радой Ралин с награда за цялостното му творчество. Освен престижната статуетка, му предлагат и нов мерцедес. Въпреки това, сатирикът шокира всички, отказвайки наградата и решавайки да дари автомобила на нуждаещия се кардиологичен институт, за който той благородно говореше тогава.

Важна част от неговото вълнуващо и прочувствено слово в НДК гласи:

„Мен ме наградиха и от родния ми град Сливен с наградата за поезия „Добри Чинтулов“. Аз я отказах в знак на протест срещу нашите политици, които доведоха своите бащи пенсионери до такова мизерно положение! Такова срамно отцеубийство не е съществувало в България от нейното основаване! Аз отказах тази премия, защото българската култура никога не е била унижена така от своите загрижени политици-демократи, които, колкото и да спорят помежду си, винаги се обединяват, когато трябва да увеличат своите възнаграждения.”

Ралин продължава, като споменава, че е отказал и наградата „Райко Алексиев“, подчертавайки несправедливостта на избора на журито. Той призовава тези, които страдат поради дискриминацията да бъдат помнени и следвани в борбата им за правата им.

„Извинявайте, че накрая развалих играта, но защо ми е тази статуетка? Благодаря ви за обичта, но разберете – аз няма да взимам никакви награди и премии, докато този народ бива измъчван по един много демагогски начин“, завършва той с епиграма, която е символ на неговия бунтарски дух:

„Българийо, къде я смяташ,
докога ще се мяташ,
като влечуго
от едно робство към друго!“

Радой Ралин беше не само творец, но и общественик с голямо значение. Неговите думи и дела ни напомнят за важността на социалната справедливост и ни подтикват към размисъл за съвременните проблеми, пред които са изправени българите. Спомените за него продължават да вдъхновяват новите поколения, давайки надежда, че българската човечност все още има място в нашето общество.