В Европейския парламент текат активни дебати относно нов набор от правила за управление на миграцията, които целят по-добро регулиране на нелегалната миграция и справяне с проблемите, свързани с връщането на мигранти без право на закрила. Все повече евро депутати изразяват убеждение, че е необходимо да се сложи край на практиката, при която нелегални имигранти могат да се движат свободно между страните членки.
Обсъдени мерки включват създаването на центрове за задържане извън Европейския съюз, ускорени процедури за разглеждане на молбите за убежище и по-строги критерии за задържане. Според наблюдатели, новите правила биха могли да осигурят значителна промяна в начина, по който се управлява миграцията в региона.
Евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП), Емил Радев, коментира: „С новите регулации, практиката мигранти с отказан статут да преминават в други държави членки ще бъде значително ограничена. Всеки, за когото се предполага, че е нелегален мигрант, ще бъде задържан в специализирани центрове, докато продължи процедурата за разглеждане на случая.“
Той подчерта, че решения относно статута на молителите ще се вземат в рамките на седмици, вместо месеци или дори години. Това е важен аспект от усилията на ЕС да предостави по-ефективен и бърз отговор на миграционната криза.
Темата предизвиква разногласия сред политическите партии в Брюксел. Някои критици на предложените мерки ги сравняват с лагери, от което имат резерви. Въпреки това, евродепутатът от „Европа на суверенните нации“ Станислав Стоянов категорично отхвърли подобни сравнения. „Ние се стремим да намерим решение, с което хора без право на пребиваване да не могат да останат на територията на ЕС. Това е крачка в правилната посока,“ заяви той.
Стоянов добави, че в повечето случаи мигрантите ще бъдат връщани директно в родните си страни, а изнесените центрове ще се използват само при специални обстоятелства. В дискусията беше посочен примерът на австралийския модел за управление на миграцията, при който кандидатите за убежище се обработват извън територията на страната, което според Радев вече има нормативна основа в Европейския съюз.
Друг важен елемент от дискусията е проблемът с недостига на работна ръка в Европа. Станислав Стоянов акцентира, че той не трябва да бъде смесван с нелегалната миграция. „Това са два различни проблема. Невъзможността да интегрираме нискоквалифицирани работници, които не могат да задоволят нуждите на икономиката, е основен предизвикателство,“ заяви той.
Според него, Европейският съюз предоставя механизми, като т.нар. „синя карта“, която позволява законно привличане на квалифицирани специалисти от трети държави. Тази мярка може да бъде ключова за запълването на нуждите на европейската икономика и за привлечение на таланти.
Новите Законодателни инициативи предизвикват широк обществен дебат. Необходимо е да се намери баланс между необходимостта от безопасност и хуманитарните принципи, които определят идентичността на Европейския съюз. Дали предложените мерки ще успеят да разрешат настоящите проблеми или ще създадат нови трудности е въпрос, на който предстои да се отговори.
