В последно време българските депутати от новия парламент взеха решение да замразят заплатите си, оставяйки отворена вратичка за потенциално повишение. Тази стъпка предизвика обществено недоволство, особено когато се сравняват с инициативите на техните колеги от Унгария, които намалиха възнагражденията си с 40%.

Според проф. Михаил Константинов, специалист по математиката, средната заплата на българските народни представители достига впечатляващата сума от около 10 500 евро на месец. Част от тези средства, известни като „безотчетни“, не подлежат на данъчно облагане и осигуровки, тъй като се считат за разходи, свързани с депутатската дейност.

Тази сума представлява две трети от основното депутатско възнаграждение, което достига до 2700 евро на месец. Тези средства се осигуряват от бюджета на Народното събрание и се раздават на ръка, освободени от данъци, съгласно вътрешните финансови правила на институцията. Техният произход от следсоциалистически времена повдига въпроси за етиката и необходимостта от прозрачност в отчетността на разходите.

За сравнение, минималната заплата в България след удръжките е около 474 евро, което е 22 пъти по-ниско от депутатските възнаграждения. Преведено в минимални пенсии, депутатите биха получили колко 30 пенсии наведнъж.

Ако погледнем елементарни сравнения с други европейски държави, може да се забележат сериозни различия. За пример, основната заплата на депутат в Румъния е около 2200 евро, а минималната работна заплата там е 795 евро, което е само 2.7 пъти по-малко от депутатската заплата. В Гърция, депутатите получават 5135 евро, значително повече от минималната работна заплата от 920 евро.

В Германия, депутатските възнаграждения са 11 833 евро на месец, но това е само 5 минимални заплати от 2348 евро. Чешките депутати също поддържат подобно съотношение.

Сравнението с Унгария е особено тревожно. Преди последното развитие, депутатските заплати там също бяха около 6,6 пъти по-високи от минималната. След планираното намаление на 40% обаче, съотношението на депутатските възнаграждения спрямо минималните работни заплати също ще бъде променено.

Важно е да се спомене, че депутатите в България получават различни добавки за членствата си в парламентарни комисии, които варират между 15% и 55% над основната заплата. Заместник-председателите получават 25% допълнение, а председателите на комисии – до 35% повишение.

Според комуникационния експерт Георги Куртев, в по-развити демокрации, като Великобритания, депутатите са длъжни да отчитат разходите си пред обществото. Пример от историята показва как британски депутат е бил принуден да напусне парламента заради неправомерно представен разход.

Според него, основният проблем в България не са депутатските заплати, а неефективността на държавната администрация. „Проблемът е, че отглеждаме политици, а не държавници,” подчертава той.

Едно от лицата на опозицията, Мартин Димитров от „Демократична България“, подчерта, че всяка депутатска заплата и всякакви допълнителни разходи трябва да бъдат на отчет, което засега става само в рамките на парламентарната група.

Стефан Белчев от управляващата „Прогресивна България“ опроверга твърденията за заплати над 10 000 евро, коментирайки, че това е преувеличение. Той посочи, че целта е депутатските заплати да не надвишават заплатата на премиера, а темата за прозрачността и отчетността ще бъде обсъждана по-широко в бъдеще.